Решението на линейната засечка в геодезията може, най-просто, да се представи като пресичане на две окръжности с радиуси – измерените дължини от новата точка P към две дадени точки A и B, и начало – съответно в точки A и B.
Ако от точка P сме измерили посоки към дадените точки A и B, с помощта на тези посоки можем да определим конфигурацията на триъгълника ABP и съответно да приложим формулите за решаването на линейната засечка. Ако посоките са сортирани по възходящ ред, а разликата между по-голямата и по-малката посока е по малко от 200 гради, то конфигурацията на триъгълника е такава, че точките трябва да участват във формулите обърнато т. е. точка B трябва да участва във формулите като точка A и обратното – точка A трябва да участва като точка B. В противен случай точките не се обръщат. По този начин решението е еднозначно и не се налага търсене на трета дадена точка, към която да е измервана дължина.